Каквото очаква човек, това и получава
Мъдра алегория за думите и обидата, разказана от руския публицист Андрей МАКСИМОВ в книгата му „ Как да не станеш зложелател на личното си дете ”
(Pablo Picasso, Old blind man with boy, 1903, Pushkin Museum, Moscow, Russia)
…Живял в миналото един човек, той бил доста нерешителен. Живеел в непрекъснато очакване, че някой ще го обиди. И би трябвало да кажем, че го обиждали непрекъснато – тъй като каквото чака човек, това и получава.
Човекът не знаел по какъв начин да се опази. Слагал дървени огради, само че единствено като духнел същински вятър, оградите падали и индивидът още веднъж се чувствал безсилен. Издигал каменни огради, само че зад тях било отвратително душно да живее. Щом излизал на открито, взимал със себе си пръчка, с цел да удари оня, който го обиди. Ала и пръчката не пособия.
Живеел индивидът афектиран. И колкото по-остро възприемал своята безпомощност пред обидата – толкоз по-голяма ставала тя.
И тогава страхливият човек намерил най-здравия материал на света. Той не потъвал, не се боял от вятър и въздухът елементарно прекосявал през него. Човекът построил ограда от думи. Непрекъснато изричал безсмислени думи и колкото повече говорел, толкоз повече му се желало да приказва, и говорел, и говорел, и говорел безкрай. Колкото по-висока ставала оградата от думи, толкоз по-безпомощно ставало оскърблението.
Най-накрая напълно изчезнало, а индивидът седнал и умерено запалил цигара.
Оградата се издигала величествена и непоклатима. Думите се нареждали в монолитни фрази и изглеждало, че няма мощ, която може да ги унищожи.
И никой от хората не знаел какво да прави с нея.
Веднъж до оградата се доближило едно момченце и попитало:
– Какво е това?
Въпросителният знак отскочил и застанал до някакво изречение от оградата. Изречението на часа паднало.
– Защо той е тук? – още веднъж попитал малчуганът.
И отново въпросителният знак се блъснал в оградата от думи, и отново някакво изречение изпаднало от нея.
– На кого е нужна тази нелепост?
И всичко се повторило още веднъж.
Момченцето от самото начало питало, желало да научи доста неща. Чудна работа: изреченията изглеждали непоклатими и ясни, били споени толкоз крепко, само че щом зад тях се изправела въпросителна, те кой знае за какво се разпадали на обособени думи.
Много скоро индивидът останал да седи без всякаква отбрана измежду купчина ненужни думи и букви.
– Виж ти – кой знае за какво рекло момчето и си тръгнало.
Човекът станал, изритал думата, която му се мотаела в краката, и тръгнал да търси такова място на земята, където не наскърбяват беззащитни хора.
Разправят, че и до през днешния ден го търси.
От „ Как да не станеш зложелател на личното си дете ”, Андрей Максимов, Изд. „ Колибри ”
Картини: Pablo Picasso, заглавна - The Blind Mans Meal, 1903; pinterest.com, metmuseum.org
